Събуждам се
подозрително лесно.
Със закъснение регистрирам
ефикасния будилник на болката.
Едното ми крило
се намира в състояние
на истерично пърхане.
Другото
е изчезнало.
Дали съм го изгубила,
докато снощи съм играла на летене?
Или то само
се е прекършило и е избягало?
Сигурно ще го намеря
недалеч от вкъщи
да лежи на тротоара
като отстранено крило
на врабче-инвалид.
.
Излизам боляща.
Връщам се у дома -
на моята планета израстък.
Където ще си играя
сама
на игрите, които
сама
съм измислила
и в които
сама
играя всички роли
върху сцена от отсечен боабаб.
Не играя само
ролята на публиката.
Грижливо си отглеждам
един бодил - уви,
на моята планета-израстък
не виреят рози.
No comments:
Post a Comment